ПРОСТИТЕ НЕЩА ЧОВЕШКИ

С ГОДИНИ СЪМ СЕ СРАСНАЛА СЪС ХОЛА-
ПРЕДМЕТ С ПРЕДМЕТИТЕ ЗАСТИНАЛ,
СЪЖИТЕЛСТВАМ С ЖЕНАТА ПОЛУГОЛА
ОТ РАМКАТА,В ПРОСТРАНСТВО ОТ КАРТИНА.


ИЗКУСТВЕНИТЕ ПРЪСТИ НА ЦВЕТЯТА
ОТ ВАЗАТА СТЪРЧАТ НАГЛЕД КРАСИВИ-
ИЛЮЗИЯ ЗА ВЕЧНОСТ НА НЕЩАТА,
ЗА ТЕХНИТЕ НЕПРЕХОДНИ МОТИВИ.


ЧАСОВНИКЪТ ВЪВ ЪГЪЛА СИ ДРЕМЕ-
РАИРАН КОТАРАК НАЕТ ДА СЛУЖИ,
НАВИТО НА КЪЛБО ОТРЯЗЪК ВРЕМЕ-
ОТДАВНА НЕПОТРЕБЕН И НЕНУЖЕН.


ЕДИНСТВЕН ТЕЛЕВИЗОРЪТ-БЪРБОРКО
УМИРА В МОНОЛОГ ДА СИ ГОВОРИ,
ПРЕСЛЕДВА МЕ С УСМИВКА СИНЕОКА,
НО КОЙ ГО СЛУША, А И КАК ДА СПОРЯ ?


ДОСТАТЪЧНО ! ОТ  УТРЕ СЕ ОТРИЧАМ
ОТ СКУЧНИТЕ ПОДРЕДБИ ТЕЖКИ,
ЩЕ ИДА ТАМ,КЪДЕТО ХАОТИЧНО
СЕ ДВИЖАТ ПРОСТИТЕ НЕЩА ЧОВЕШКИ.