ВНУЧЕ  МОЕ 
          На внучката ми Мирея

ВНУЧЕ МОЕ,ПРЕЛЕСТНО И СВИДНО-
КЛОНЧЕ НЕЖНО,КРЕХКО ПОД НЕБЕТО.
ТОЛКОВА СИ МАЛКО,БЕЗЗАЩИТНО,
ЧЕ ОТ ОБИЧ МЕ БОЛИ СЪРЦЕТО.

ЩЕ ПОРАСНЕШ,ПОТЪРПИ,ЮНАЧЕ,
ПОСТЕПЕННО ТИ ЩЕ СЕ РАЗЛИСТИШ,
ВЯТЪР ЩЕ ТЕ БРУЛИ,ЩЕ ПОПЛАЧЕШ,
НО СЪЛЗИТЕ ВЪТРЕШНО ПРЕЧИСТВАТ.

ЩЕ ПОИСКАШ СВЯТ ДА ОПОЗНАЕШ,
ЩЕ ТЕ СПЪВАТ,ЧЕСТО ЩЕ ТИ ПИСВА,
ЩЕ ЗАВИЖДАТ,АЛА ЩЕ УЗНАЕШ,
ЧЕ СЛЕД БИТКА ПО-КОРАВ ИЗЛИЗАШ.

ЩЕ Е БУРНО,АЛА НЕ ДОПУСКАЙ
И МЕЧТА ДОРИ ОТ ТЕБ ДА ПАДА.
ЗНАЙ,ЧЕ В БУРЯТА ДЪРВОТО ПУСКА,
ПО-ДЪЛБОКИ КОРЕНИ В ЗЕМЯТА.

ЗНАЯ,ЩЕ ЗАЯКВАШ В ДНИТЕ ЛЕТНИ,
ЩЕ ПРЕХВЪРЛЯШ И СТУДЕНИ ЗИМИ,
ЧЕ ЕДИН ДЕН ЦЯЛО В ЦВЯТ ЩЕ СВЕТНЕШ-
НИЩО,ЧЕ ТОГАВА НЯМА ДА МЕ ИМА!