И  НЕ  КАЗВАЙ

И не казвай, че свикна и можеш
да живееш спокойно без мен.
Аз нали с твоят дъх се разхождам
и го вдишвам стократно на ден.

Аз нали с твойте ласки горещи
се зареждам за този живот,
и съм сляпа за болки и вещи,
и за тебе цъфтя като плод ?

И не казвай, че нежен на среща
бършеш други - не мойте сълзи,
аз нали чувствам, усещам
твойта длан върху мойте коси.

Не, не искам да знам, че целуваш
чужди устни - горещ като хляб,
ти си вятъра тих и кротуваш
само с мен омагьосан и слаб.

Аз те виждам и знам, че пулсираш,
че си жив, виртуално излят.
Че и ти като мене умираш -
да се срешнем в реалния свят.