ВРАБЧЕТА


УТРО Е. СЪБУЖДА СЕ БАВНО И СКЛОНЪТ.
ЗИМАТА - ЛЮТА, ПРОКЛЕТА.
НА ТЕРАСАТА ВЕЧЕ СЕ ГОНЯТ
РАНОБУДНИ ПЕТ-ШЕСТ ВРАБЧЕТА.


ВЪН ЖИВАКЪТ ПОД НУЛАТА ЦЪКА,
А СМЕЛЧАЦИТЕ МЪНИЧКИ ЩЪКАТ.
КАК ИЗДЪРЖАТ, НЕВОЛНО СЕ ПИТАМ,
ЗАД ПРОЗОРЕЦА В ТОПЛОТО СКРИТА.


ДА... НАВЯРНО ПРИРОДНАТА СИЛА
Е ДО ТОЧНОСТ СВЕТА ПОДРЕДИЛА.
И НА ДРЕБНИ НЕЩА И НЕЗРИМИ -
Е ДАРИЛА И ДУХ, И КРИЛА ДА СИ ИМАТ!